Mar 23, 2012, 10:55 PM

Миналото се повтаря

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Миналото се повтаря

 

 

 Навън настъпи истински мрак,

а не е дошъл още краят на деня,

любовта пристъпва на моя праг,

а с идването ù всичко се променя.

 

 Тя е онази част от мен самата,

с която все се боря и все отричам,

колкото и да бягам от истината,

тя е, че и да не вярвам, пак обичам.

 

 Пожелах си безусловно щастие,

но в замяна душата ми е мъртва,

надвиснало е над мен проклятие,

в което аз съм изкупителната жертва.

 

 Нощта е студена и безкрайно дълга,

чувството за вина е толкова силно,

отпратих любовта, а може да няма друга,

но това е решението, така е правилно.

 

 Защото се влюбих в погрешния мъж

и всичко свърши, преди да е започнало,

ще е грешка, ако се случи само веднъж,

но аз все живея и повтарям своето минало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много искрено и красиво... Моите поздравления, Ели, пишеш страхотно!
  • Защото се влюбих в погрешния мъж
    и всичко свърши, преди да е започнало,
    ще е грешка, ако се случи само веднъж,
    но аз все живея и повтарям своето минало!


    Красив стих,пропит с тъга..
    Поздрав и не повтаряй миналото си,а поднови бъдещето си!
  • Благодаря, че споделихте, приятели!
  • "...колкото и да бягам от истината,
    тя е, че и да не вярвам, пак обичам."

    О, да...болезнената истина...Харесах...
  • "Нощта е студена и безкрайно дълга,
    чувството за вина е толкова силно,
    отпратих любовта, а може да няма друга,
    но това е решението, така е правилно."

    харесах!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...