12 мар. 2013 г., 20:52

Минават вече бурите над мен 

  Поэзия » Другая
487 0 5

Отдавна съм забравил за това

отрудено и пясъчно начало.

А бурите над моята глава

гнездиха и отлитаха във бяло.

 

Пороища помитаха брега

и камъните в речното корито

търкаляха житейската съдба

с дъхът на календро и на лютика.

 

Минават вече бурите над мен,

че моят гръб от работа преви се.

Те всеки път, по двора разграден,

разресват на моравата тревите.

 

И всеки стрък, от спомени люлян

и често газен с дяволски копита

изправя се пред този свят голям

за белите нозе с надежда скрита.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??