Минават вече бурите над мен
Отдавна съм забравил за това
отрудено и пясъчно начало.
А бурите над моята глава
гнездиха и отлитаха във бяло.
Пороища помитаха брега
и камъните в речното корито
търкаляха житейската съдба
с дъхът на календро и на лютика.
Минават вече бурите над мен,
че моят гръб от работа преви се.
Те всеки път, по двора разграден,
разресват на моравата тревите.
И всеки стрък, от спомени люлян
и често газен с дяволски копита
изправя се пред този свят голям
за белите нозе с надежда скрита.
© Иван Христов All rights reserved.
