Миниатюра
Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе.
С липата прецъфтя и моето сърце,
затуй лети, лети, о семенце от срички;
когато чувството под лекото крилце
те люшне кротичко пред нейното лице
кажи ѝ, че за мен е всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
