Oct 20, 2012, 11:57 AM

Миниатюра 

  Poetry » Love
1991 0 17

Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
        плода ѝ вятърът понесе.

С липата прецъфтя и моето сърце,
затуй лети, лети, о семенце от срички;
когато чувството под лекото крилце
те люшне кротичко пред нейното лице
        кажи ѝ, че за мен е всичко.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??