LeChevalier (Тошко) 20 октомври 2012 г., 11:57 ч.

Миниатюра 

764 0 17

Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
        плода ѝ вятърът понесе.

С липата прецъфтя и моето сърце,
затуй лети, лети, о семенце от срички;
когато чувството под лекото крилце
те люшне кротичко пред нейното лице
        кажи ѝ, че за мен е всичко.

© Тошко Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.