31 авг. 2008 г., 18:32

Миниатюри

598 0 6
 

 

 

 

Миниатюри

 

Боли ли я тревата окосена?

Аз не знам.

Боли ли го камъкът на две строшен?

Аз не знам.

Боли ли я водата в жарава угасена?

Аз не знам.

Но мене ме боли,

че далеч, далеч отиваш ти.

 

******************************************************

Очаквам да дойдеш

при мен в нощта.

Със мен да бъдеш,

моя мечта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако истинска любов ме покоси,
    аз знам - не боли.
    Ако полудели чувства ме разделят на две,
    аз знам - не боли.
    Ако в живият огън на своя живот изкипявам,
    аз знам - не боли.
    Ако трябва да тръгвам, макар да тежи -
    това е съдба, и пак не боли.

    Поздрави Пещерски.
    Страхотен стих!
  • Боли от всичко,което си отива!
    Прекрасно стихче!Поредни поздрави!
  • Боли със сигурност...поздрав!
  • Ще дойде!
    Поздрав.
  • Желая ти сбъдване!
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...