Върху минорно петолиние тихо листопад от ноти сбира цветните ми чувства и обиди черни във хармония. Събужда старите копнежи, спящи във покълналото жито, жълтеят тежките ми мисли, превърнали се в слънчогледи. Полъхва плахо нечие дихание, посипва с прах от нежни думи старите, болезнените рани и превръща ги във пеперуди. От мамината ракла вадя новите си слънчеви одежди и рисувам по небето с обич живи пеперудени надежди. Обещава ми луната с милост топли и спокойни сънища, когато пак ще се завърна на земята като скитница.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.