13 сент. 2007 г., 10:49

Минорно 

  Поэзия
1055 0 32

                  Върху минорно петолиние
                  тихо листопад от ноти
                  сбира цветните ми чувства
                  и обиди черни във хармония.
                  Събужда старите копнежи,
                  спящи във покълналото жито,
                  жълтеят тежките ми мисли,
                  превърнали се в слънчогледи.
                  Полъхва плахо нечие дихание,
                  посипва с прах от нежни думи
                  старите, болезнените рани
                  и превръща ги във пеперуди.
                  От мамината ракла вадя
                  новите си слънчеви одежди
                  и рисувам по небето с обич
                  живи пеперудени надежди.
                  Обещава ми луната с милост
                  топли и спокойни сънища,
                  когато пак ще се завърна
                  на земята като скитница.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??