Минорно
Върху минорно петолиние
тихо листопад от ноти
сбира цветните ми чувства
и обиди черни във хармония.
Събужда старите копнежи,
спящи във покълналото жито,
жълтеят тежките ми мисли,
превърнали се в слънчогледи.
Полъхва плахо нечие дихание,
посипва с прах от нежни думи
старите, болезнените рани
и превръща ги във пеперуди.
От мамината ракла вадя
новите си слънчеви одежди
и рисувам по небето с обич
живи пеперудени надежди.
Обещава ми луната с милост
топли и спокойни сънища,
когато пак ще се завърна
на земята като скитница.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
))
