Минорно
Минорно
В памет на Надежда Бонева
Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа,
че тъй и не успях да се сбогувам.
И пеят ветрове за теб без глас,
когато есени в нощта надничат,
че няма го един човек сред нас
и всичко е съвсем, съвсем различно.
За оцелелите ще има шанс.
Повтарят се съдбите безконечно.
В безумна нощ, в безумно бял каданс
един след друг – обречени на вечност.
Запалих свещ с искра от метеор,
за да ти свети в твоите вселени,
че тъжен е без теб вселенският декор
и тъмно е, и много е студено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
