Минорно
В памет на Надежда Бонева
Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа,
че тъй и не успях да се сбогувам.
И пеят ветрове за теб без глас,
когато есени в нощта надничат,
че няма го един човек сред нас
и всичко е съвсем, съвсем различно.
За оцелелите ще има шанс.
Повтарят се съдбите безконечно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up