Минувач пред звездната порта
МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА
На Мускетаря, който ни напусна днес
Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,
там където отиваш и където оставаш.
Вечността не е просто поредната дрямка.
И нищожни изглеждат богатство и слава.
Не смея да дишам, вечерта ми накъртва.
Твойта свещ се стопи и безмълвно угасна.
Сякаш гума изтрива контура на пътя,
всяка болка, любов или мисъл прекрасна.
И наясно съм – да! – че човекът е тленен,
че плътта изкушават съблазни и чувства.
Те задълго понякога правят го пленник.
Докато не настъпи мигът за изкуство.
Докато не разчупиш яйцето на мрака,
докато на измътиш в душата си гарван,
и пристигнеш ли там, без да бъдеш очакван,
да си тръгнеш преди завистта да те парне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
