yotovava (Валентина Йотова) yotovava (Валентина Йотова)
174 2.8K
Aug 6, 2025, 7:39 PM  

Минувач пред звездната порта

  Poetry
219 4 7

МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА

                                              На Мускетаря, който ни напусна днес

Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,

там където отиваш и където оставаш.

Вечността не е просто поредната дрямка.

И нищожни изглеждат богатство и слава.

 

Не смея да дишам, вечерта ми накъртва.

Твойта свещ се стопи и безмълвно угасна.

Сякаш гума изтрива контура на пътя,

всяка болка, любов или мисъл прекрасна.

 

И наясно съм – да! – че човекът е тленен,

че плътта изкушават съблазни и чувства.

Те задълго понякога правят го пленник.

Докато не настъпи мигът за изкуство.

 

Докато не разчупиш яйцето на мрака,

докато на измътиш в душата си гарван,

и пристигнеш ли там, без да бъдеш очакван,

да си тръгнеш преди завистта да те парне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Вечна му памет!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Чета отново посвещението ти, Вале. Страхотна поанта! Сигурна съм, че стихотворението ти е стигнало до Мускетар!🙏😍
  • BoBoteva (Bo Boteva)
    BoBoteva (Bo Boteva)
    Бог да го прости!
    Дано там някъде прочете какво стихотворение си му посветила.
    Стегна ме за гърлото, без да го познавам
  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Много е тъжно, когато си отиват такива хора, Златна, Марийче, за съжаление когато жго видях в Тополовград миналата година, той се беше стопил...
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Бойка:
    Отново е лято. Отново е август.
    Тежко слънце над Пловдив се срива.
    Разтопява небето, нажежава асфалта.
    А пък мойто момче си отива.
    Планината отсреща ни подвиква тревисто.
    Уж да тръгнем, а пък пътят се свива.
    Хайде, мили, опитай! Ти така я обичаш! –
    Ала мойто момче си отива.
    Скачат гъби и ягоди под високите борове
    и ни чакат за игра на откриване.
    Август в огън гори. Той не може да дойде.
    Просто мойто момче си отива.
    Казвам кротко на думите, на гъбарското ножче –
    оставете го да си почива!
    Уморен е до смърт, изтънял е до кожа.
    И полека от нас си отива.
    Не плачи, планина, не тъжете, пътеки.
    Някой ден със дъжда ще се върне.
    Но сега нека спи. Ще се свия до него
    и нозете му ще прегърна.
    Ще му кажа: Поспи! Свърши болката, скъпи.
    Ти сънувай зелените пътища,
    по които след теб отсега ще пристъпвам.
    Само ти ме дочакай в отвъдното.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0