Минувач пред звездната порта
МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА
На Мускетаря, който ни напусна днес
Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,
там където отиваш и където оставаш.
Вечността не е просто поредната дрямка.
И нищожни изглеждат богатство и слава.
Не смея да дишам, вечерта ми накъртва.
Твойта свещ се стопи и безмълвно угасна.
Сякаш гума изтрива контура на пътя,
всяка болка, любов или мисъл прекрасна.
И наясно съм – да! – че човекът е тленен,
че плътта изкушават съблазни и чувства.
Те задълго понякога правят го пленник.
Докато не настъпи мигът за изкуство.
Докато не разчупиш яйцето на мрака,
докато на измътиш в душата си гарван,
и пристигнеш ли там, без да бъдеш очакван,
да си тръгнеш преди завистта да те парне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
