Миньори
Миньори
само за приятели
Вживели се във собствените ереси,
търгуваме с живота си на дребно.
Изплюваме с омраза дробовете си -
жестоко пушим. Като за последно.
А все по-често въздухът не стига.
Задъхваме се, като в преизподня.
Прахът на полумрака е интрига,
но в тъмното се чувстваме свободни.
Далече сме от завистта на другите.
Тя просто не вирее под земята.
Непредвидими, груби - като луди сме,
ако ни ровят с нокти из душата.
И всеки ден потъваме в дълбоката,
недостижима, пищна земна пазва.
Опитваме да бръкнем и под роклята,
но за това Земята ни наказва.
Като кърмачка - рязко спира млякото,
и ни погребва живи в дълбините.
Най-често ни изравят, но понякога
оставаме завинаги в скалите.
И все ни е едно дали ни съдите,
когато търсим пътя към дома си.
Защото утре пак ще бъдем първите,
понесли планината на гърба си.
За да я сложим кротка във краката ви,
готова всеки миг да проговори.
А ние... пак ще влезем в кръговрата си.
Това работим. Ние сме... миньори.
© Александър Калчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
^^^ Много! Благодаря!
-
Невероятно усещане!
Поздрав! -
Много силна творба! Както винаги, превъзходна поезия...
-
15 години... понякога и на 900 м под кота 0, и сърцето ми остана там долу. Все още сънувам мините, вентилационните галерии, калта по ботушите, каската и... онази специфична миризма... Понякога сънувам и онзи гняв на планината, във който си отидоха много момчета. Не всеки може да бъде миньор... И наистина ти благодаря от сърце за този стих!
-
Аелла, добре знаеш, че не сме по целуване на ръце. Ние се целуваме. Дванадесет години съм бил там-долу и се радвамя че всички така добре ме разбраха. Особено ти!Благодарско!!!
-
Калчев, ще позволиш ли на една жена-миньор да ти целуне ръка?! Великолепен стих си написал!!! Великолепен! Всеки миньор "би почерпил най-малко по едно" за силата на словата ти! И да каже "Верно е!". Те, истинските миньори, така благодарят! Без много шум... Да ти призная, обаче, случвало ми се наистина понякога да усещам какво значи "да носиш планината на рамената си"... Но каквито и да са усещанията, там долу, дълбоко в недрата на планината наистина има страшна магия, която все тегли към себе си.
Покланям ти се за този стих и ти Благодаря! -
невероятно хубав стих ! аплодисменти !
-
"И всеки ден потъваме в дълбоката,
недостижима, пищна земна пазва.
Опитваме да бръкнем и под роклята,
но за това Земята ни наказва"
Тук, просто ще замълча...
Възхищения!
-
Поезия!!!
-
Благодаря!
Почитания! -
И от мен, почитания!
-
Разкошно е!Поздрав за чудесният стих!
-
Удивителен стих!!!Грабна ме от раз!
Вълнува... много, много! -
Силен стих! Поздрави!
-
Браво!!!
Чудесен стих!Много сила и талант! -
Защото утре пак ще бъдем първите,
понесли планината на гърба си.
Толкова са ярки картините...
Застивам в поклон!
-
Поразена съм! Страхотен стих.
"...И все ни е едно дали ни съдите,
когато търсим пътя към дома си.
Защото утре пак ще бъдем първите,
понесли планината на гърба си..."
-
Съвършенство! Благодаря!
-
И всеки ден потъваме в дълбоката,
недостижима, пищна земна пазва.
Опитваме да бръкнем и под роклята,
но за това Земята ни наказва.
Браво!
ще се връщам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
