Миньори
Миньори
само за приятели
Вживели се във собствените ереси,
търгуваме с живота си на дребно.
Изплюваме с омраза дробовете си -
жестоко пушим. Като за последно.
А все по-често въздухът не стига.
Задъхваме се, като в преизподня.
Прахът на полумрака е интрига,
но в тъмното се чувстваме свободни.
Далече сме от завистта на другите.
Тя просто не вирее под земята.
Непредвидими, груби - като луди сме,
ако ни ровят с нокти из душата.
И всеки ден потъваме в дълбоката,
недостижима, пищна земна пазва.
Опитваме да бръкнем и под роклята,
но за това Земята ни наказва.
Като кърмачка - рязко спира млякото,
и ни погребва живи в дълбините.
Най-често ни изравят, но понякога
оставаме завинаги в скалите.
И все ни е едно дали ни съдите,
когато търсим пътя към дома си.
Защото утре пак ще бъдем първите,
понесли планината на гърба си.
За да я сложим кротка във краката ви,
готова всеки миг да проговори.
А ние... пак ще влезем в кръговрата си.
Това работим. Ние сме... миньори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
