16 нояб. 2007 г., 08:54

Мираж

871 0 3
Във знойното лято на чувствата,
сред пясък и жега,
намерих оазис прохладен -
същински мираж.
Голяма илюзия!
Там имаше палми зелени
от твое доверие,
извор на обич,
трева на приветливост,
цветя от усмивки...

По моите стъпки
в тази гореща пустиня,
отбили се други -
Тревата утъпкали,
дърветата рязали,
и мътен изворът бликнал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,за милите думи.
    Понякога,колкото и да го пазиш...
    Отъпкват го....
  • Много интересно!
    Но след тези преди теб всичко ще се възстанови!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение!
    Пази своя оазис непотъпкан!
    С много обич, мила Дани.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...