16 нояб. 2007 г., 08:54

Мираж

865 0 3
Във знойното лято на чувствата,
сред пясък и жега,
намерих оазис прохладен -
същински мираж.
Голяма илюзия!
Там имаше палми зелени
от твое доверие,
извор на обич,
трева на приветливост,
цветя от усмивки...

По моите стъпки
в тази гореща пустиня,
отбили се други -
Тревата утъпкали,
дърветата рязали,
и мътен изворът бликнал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,за милите думи.
    Понякога,колкото и да го пазиш...
    Отъпкват го....
  • Много интересно!
    Но след тези преди теб всичко ще се възстанови!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение!
    Пази своя оазис непотъпкан!
    С много обич, мила Дани.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...