Nov 16, 2007, 8:54 AM

Мираж

  Poetry » Love
864 0 3
Във знойното лято на чувствата,
сред пясък и жега,
намерих оазис прохладен -
същински мираж.
Голяма илюзия!
Там имаше палми зелени
от твое доверие,
извор на обич,
трева на приветливост,
цветя от усмивки...

По моите стъпки
в тази гореща пустиня,
отбили се други -
Тревата утъпкали,
дърветата рязали,
и мътен изворът бликнал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,за милите думи.
    Понякога,колкото и да го пазиш...
    Отъпкват го....
  • Много интересно!
    Но след тези преди теб всичко ще се възстанови!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение!
    Пази своя оазис непотъпкан!
    С много обич, мила Дани.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....