16.11.2007 г., 8:54

Мираж

867 0 3
Във знойното лято на чувствата,
сред пясък и жега,
намерих оазис прохладен -
същински мираж.
Голяма илюзия!
Там имаше палми зелени
от твое доверие,
извор на обич,
трева на приветливост,
цветя от усмивки...

По моите стъпки
в тази гореща пустиня,
отбили се други -
Тревата утъпкали,
дърветата рязали,
и мътен изворът бликнал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,за милите думи.
    Понякога,колкото и да го пазиш...
    Отъпкват го....
  • Много интересно!
    Но след тези преди теб всичко ще се възстанови!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение!
    Пази своя оазис непотъпкан!
    С много обич, мила Дани.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...