16.11.2007 г., 8:54

Мираж

869 0 3
Във знойното лято на чувствата,
сред пясък и жега,
намерих оазис прохладен -
същински мираж.
Голяма илюзия!
Там имаше палми зелени
от твое доверие,
извор на обич,
трева на приветливост,
цветя от усмивки...

По моите стъпки
в тази гореща пустиня,
отбили се други -
Тревата утъпкали,
дърветата рязали,
и мътен изворът бликнал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,за милите думи.
    Понякога,колкото и да го пазиш...
    Отъпкват го....
  • Много интересно!
    Но след тези преди теб всичко ще се възстанови!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение!
    Пази своя оазис непотъпкан!
    С много обич, мила Дани.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...