Предай нататък моето спасение.

Отказвах го от всеки досега.

Предай го, без да тънеш в угризения,

нататък - аз сама ще си простя.

Ще си простя, че и днес ще стане вчера,

и няма пак да се спася сама.

А в отпадналост надеждата ще скрепвам,

издишайки се в милион стъкла.

От които до прах ще се самосчупя,

дълго в мислите носейки вина.

Ще си простя, че и времето ще срутя.

Със крясъка на тая самота,

в която съм така безумно влюбена,

oтказвайки на всеки. А сега

предай нататък. Вече съм изгубена,

спасението вече е мираж.