... мираж...
Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера,
и няма пак да се спася сама.
А в отпадналост надеждата ще скрепвам,
издишайки се в милион стъкла.
От които до прах ще се самосчупя,
дълго в мислите носейки вина.
Ще си простя, че и времето ще срутя.
Със крясъка на тая самота,
в която съм така безумно влюбена,
oтказвайки на всеки. А сега
предай нататък. Вече съм изгубена,
спасението вече е мираж.
© Цвет All rights reserved.
