28 июн. 2012 г., 16:26  

Мираж

2.2K 0 21

                          

                  Един разгулен и небрежно разкопчан хлапак
                  със огнена коса и в морскосини джинси
                  релакс предложи ми на своя бял хамак
                  и пусна бучка лед в следобедното ми уиски.
                  
                  Дръзко, с парещ дъх благоприличието ми затри -
                  захвърли го далече от очите ми - смутих се,
                  във погледа му син видях момичето преди,
                  прокара влажна длан, описа ме подробно - изчервих се.
                  
                  Като зрял любовник свитите ми две ръце
                  разтвори настрани и в мъжкия си танц ме люшна.
                  Сляпо стъпките налучквах, а засраменото ми лице
                  изпиваше с целувките на жадните си устни.
                 
                   Развълнувана и млада, с коктейл в ръка лежа
                   и лятото намигва ми сега - хлапак разюздан!
                   Навярно съм слънчасала. Или спиртът натежа...?
                   Хамакът свит е - сенникът е вече спуснат...
                    

                                                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...