28.06.2012 г., 16:26  

Мираж

2.2K 0 21

                          

                  Един разгулен и небрежно разкопчан хлапак
                  със огнена коса и в морскосини джинси
                  релакс предложи ми на своя бял хамак
                  и пусна бучка лед в следобедното ми уиски.
                  
                  Дръзко, с парещ дъх благоприличието ми затри -
                  захвърли го далече от очите ми - смутих се,
                  във погледа му син видях момичето преди,
                  прокара влажна длан, описа ме подробно - изчервих се.
                  
                  Като зрял любовник свитите ми две ръце
                  разтвори настрани и в мъжкия си танц ме люшна.
                  Сляпо стъпките налучквах, а засраменото ми лице
                  изпиваше с целувките на жадните си устни.
                 
                   Развълнувана и млада, с коктейл в ръка лежа
                   и лятото намигва ми сега - хлапак разюздан!
                   Навярно съм слънчасала. Или спиртът натежа...?
                   Хамакът свит е - сенникът е вече спуснат...
                    

                                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...