slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
29 янв. 2011 г., 22:10

Мираж

818 0 4

 

 

      Аз знам, че истински не съществуваш

      и че на този свят

      не си живял.

      Но все те търся, мисля и сънувам,

      жадуван мой

      прекрасен идеал!

 

      Привличаш ме със свойто съвършенство.

      Такъв си ти -

      от мене сътворен!

      Живея с вечна вяра и блаженство,

      че може да те срещна

      някой ден!

 

      И като пътник, премалял в пустиня,

      към тебе бързам аз,

      оазис мил!

      Ти цял живот ме мами - и отмина...

      Оазис,

      в който никой не е бил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • evgeniagenka (Генка Богданова)
    evgeniagenka (Генка Богданова)
    Славе, добре дошла сред нас! Има с какво да ни зарадваш и тези първи пет стихотворения подкрепят мнението ми с достойнствата си. Тук се откриеш оазис, в който жадната ти душа ще пие до насита от живата вода на поетичното слово. Успех!
  • radenko (Радко Стоянов)
    radenko (Радко Стоянов)
    Добре дошла в "Откровения", Славке! Както винаги, ти си перфектна.И не е никак случайно, че търсиш път към съвършенството, което често изглежда като мираж, като "оазис, в който никой не е бил". Поздравявам те и ще се радвам да виждам по- често твои произведения.
  • georgibelev (Георги Белев)
    georgibelev (Георги Белев)
    Много хубаво
  • oktalz (Златко Станоев)
    oktalz (Златко Станоев)
    Много красив стих, поздравление!Давам ти само шестица, защото няма седем!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0