Мираж

29.01.2011 г., 22:10 ч.

Поезия » Философска

670 0 5

Аз знам, че истински не съществуваш

и че на този свят

не си живял.

Но все те търся, мисля и сънувам,

жадуван мой

прекрасен идеал!

Привличаш ме със свойто съвършенство.

Такъв си ти -

от мене сътворен!

Живея с вечна вяра и блаженство,

че може да те срещна

някой ден!

И като пътник, премалял в пустиня,

към тебе бързам аз,

оазис мил!

Ти цял живот ме мами - и отмина...

Оазис,

в който никой не е бил!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

evgeniagenka (Генка Богданова)

2011-01-30T18:49:54+02:00

Славе, добре дошла сред нас! Има с какво да ни зарадваш и тези първи пет стихотворения подкрепят мнението ми с достойнствата си. Тук се откриеш оазис, в който жадната ти душа ще пие до насита от живата вода на поетичното слово. Успех!
elenabili (Елена Биларева)

2011-01-30T18:38:18+02:00

Хубав стих!
radenko (Радко Стоянов)

2011-01-30T15:47:56+02:00

Добре дошла в "Откровения", Славке! Както винаги, ти си перфектна.И не е никак случайно, че търсиш път към съвършенството, което често изглежда като мираж, като "оазис, в който никой не е бил". Поздравявам те и ще се радвам да виждам по- често твои произведения.
georgibelev (Георги Белев)

2011-01-30T11:52:23+02:00

Много хубаво
oktalz (Златко Станоев)

2011-01-30T00:45:18+02:00

Много красив стих, поздравление!Давам ти само шестица, защото няма седем!