Мираж
Аз знам, че истински не съществуваш
и че на този свят
не си живял.
Но все те търся, мисля и сънувам,
жадуван мой
прекрасен идеал!
Привличаш ме със свойто съвършенство.
Такъв си ти -
от мене сътворен!
Живея с вечна вяра и блаженство,
че може да те срещна
някой ден!
И като пътник, премалял в пустиня,
към тебе бързам аз,
оазис мил!
Ти цял живот ме мами - и отмина...
Оазис,
в който никой не е бил!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
