Jan 29, 2011, 10:10 PM

Мираж

814 0 4

 

 

      Аз знам, че истински не съществуваш

      и че на този свят

      не си живял.

      Но все те търся, мисля и сънувам,

      жадуван мой

      прекрасен идеал!

 

      Привличаш ме със свойто съвършенство.

      Такъв си ти -

      от мене сътворен!

      Живея с вечна вяра и блаженство,

      че може да те срещна

      някой ден!

 

      И като пътник, премалял в пустиня,

      към тебе бързам аз,

      оазис мил!

      Ти цял живот ме мами - и отмина...

      Оазис,

      в който никой не е бил!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Славе, добре дошла сред нас! Има с какво да ни зарадваш и тези първи пет стихотворения подкрепят мнението ми с достойнствата си. Тук се откриеш оазис, в който жадната ти душа ще пие до насита от живата вода на поетичното слово. Успех!
  • Добре дошла в "Откровения", Славке! Както винаги, ти си перфектна.И не е никак случайно, че търсиш път към съвършенството, което често изглежда като мираж, като "оазис, в който никой не е бил". Поздравявам те и ще се радвам да виждам по- често твои произведения.
  • Много хубаво
  • Много красив стих, поздравление!Давам ти само шестица, защото няма седем!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...