Безразличието твое ме надупчи.
Превързах се сама и този път!
Погребах егото си и дано да случа
на лек за наранената си плът.
Преминах и последното стъпало,
погледнах извървяното дотук:
премерих тежестта до днес събрана -
изплаках всичко без сълзи и звук.
Не питам откъде е тази лудост,
която ме раздира, но крепи…
Прозорците отварям и се будя,
но моля те, и ти се събуди! ...