hapka-kapka (Десислава Вълова)
101 1143
2.04.2016 г., 17:33 ч.

Мираж 

  Поезия » Любовна
597 1 10

Безразличието твое ме надупчи.

Превързах се сама и този път!

Погребах егото си и дано да случа

на лек за наранената си плът.

 

Преминах и последното стъпало,

погледнах извървяното дотук:

премерих тежестта до днес събрана -

изплаках всичко без сълзи и звук.

 

Не питам откъде е тази лудост,

която ме раздира, но крепи…

Прозорците отварям и се будя,

но моля те, и ти се събуди!

 

Лъжа е, че надеждата умира,

когато сам човек се предаде.

Една едничка мисъл ме възпира,

че има слънце в тъмното небе!

 

Отварям на надеждата вратата -

не ме е страх, повтарям за кураж,

че може някъде доброто да ме чака...

 

Или ще хукна след поредния мираж!

 

01-04-2016

Д.В.

 

 

 

© Десислава Вълова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обикновено правим последното
  • "Една едничка мисъл ме възпира,
    че има слънце в тъмното небе!

    Отварям на надеждата вратата -
    не ме е страх, повтарям за кураж,
    че може някъде доброто да ме чака...

    Или ще хукна след поредния мираж!"
  • Браво!
  • Браво!
  • Благодаря, подпалих подметките!
  • Давай смело след миража ! Поздравления!
  • Много хубава идея, ама няма да съм жива, а де не говорим колко гладна! Защото тогава няма да мога да ходя на работа и няма да мога върша нищо друго, освен да си стихоплетствам! Благодаря ти Любо за идеята!
  • Ами не се чуди - изхвърляй всички лекарства и поддържай систоличното налягане на музата си.
  • Хуквай след миража и- въобще да не ти пука. И си остани същата луда! Стихото ти е хубаво. Поздрав!
  • Искрените ви оценки, няма да ме обидят, а ще ме направят благодарна за обективната аудитория! При мен творчеството идва като "високо кръвно" - при здрав разум спада.
Предложения
: ??:??