Мираж
Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня,
червено, жарко слънце те измъчва.
В сърцето тлее… а жарта,
в пламъци пустинни се превръща.
Дюните все теглят те напред,
оазиса жадуван да откриеш,
сянката прохладна те зове
от ручея ми бистър да отпиеш.
В пустинята са твоите мечти,
вървиш сред пясъците без умора.
Песъчинка във ръката ти блести,
не ме изпускаш, твоя съм опора.
Оазис съм в горещата пустиня,
в сянката ми, пиеш жадни глътки.
Видение, мираж съм. Ще отмина.
Потъват в пясъка самотни стъпки…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
