Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня,
червено, жарко слънце те измъчва.
В сърцето тлее… а жарта,
в пламъци пустинни се превръща.
Дюните все теглят те напред,
оазиса жадуван да откриеш,
сянката прохладна те зове
от ручея ми бистър да отпиеш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up