17 дек. 2024 г., 13:25

Мираж

428 2 2

Ще се завърна някой ден,

навярно , стар и уморен .

Ще приседна пред дядовата 

къща,

дето спомените цял живот 

ме връщат .

Ще погаля входната врата,

и до нея старата асма.

После Шаро ще залае.

Той стъпките ми даже знае.

Ето , и баба ще излезе.

Ще подвикне: 

- Чедо , що не влезеш ?

И кокошка ще закряка,

Петльо ще запее....

Селото пак ще оживее !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво изразена носталгия по невъзвратимото минало.
    И аз постоянно живея със спомените за къщата, в която отраснах при своите баба и дядо.
    Миналото е икона, пред която не трябва да спираме да се молим.
    Поздравление, Живко!
  • Миражите са толкова примамливи,че визуализират мечтите ни.
    Стихотворението носи белезите на живота и любовта към спомените от детството ни.
    Прекрасен пейзаж на чувствата!
    Поздравления, Живко!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...