17 дек. 2024 г., 13:25

Мираж

436 2 2

Ще се завърна някой ден,

навярно , стар и уморен .

Ще приседна пред дядовата 

къща,

дето спомените цял живот 

ме връщат .

Ще погаля входната врата,

и до нея старата асма.

После Шаро ще залае.

Той стъпките ми даже знае.

Ето , и баба ще излезе.

Ще подвикне: 

- Чедо , що не влезеш ?

И кокошка ще закряка,

Петльо ще запее....

Селото пак ще оживее !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво изразена носталгия по невъзвратимото минало.
    И аз постоянно живея със спомените за къщата, в която отраснах при своите баба и дядо.
    Миналото е икона, пред която не трябва да спираме да се молим.
    Поздравление, Живко!
  • Миражите са толкова примамливи,че визуализират мечтите ни.
    Стихотворението носи белезите на живота и любовта към спомените от детството ни.
    Прекрасен пейзаж на чувствата!
    Поздравления, Живко!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...