17.12.2024 г., 13:25

Мираж

434 2 2

Ще се завърна някой ден,

навярно , стар и уморен .

Ще приседна пред дядовата 

къща,

дето спомените цял живот 

ме връщат .

Ще погаля входната врата,

и до нея старата асма.

После Шаро ще залае.

Той стъпките ми даже знае.

Ето , и баба ще излезе.

Ще подвикне: 

- Чедо , що не влезеш ?

И кокошка ще закряка,

Петльо ще запее....

Селото пак ще оживее !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво изразена носталгия по невъзвратимото минало.
    И аз постоянно живея със спомените за къщата, в която отраснах при своите баба и дядо.
    Миналото е икона, пред която не трябва да спираме да се молим.
    Поздравление, Живко!
  • Миражите са толкова примамливи,че визуализират мечтите ни.
    Стихотворението носи белезите на живота и любовта към спомените от детството ни.
    Прекрасен пейзаж на чувствата!
    Поздравления, Живко!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...