17 dic 2024, 13:25

Мираж

433 2 2

Ще се завърна някой ден,

навярно , стар и уморен .

Ще приседна пред дядовата 

къща,

дето спомените цял живот 

ме връщат .

Ще погаля входната врата,

и до нея старата асма.

После Шаро ще залае.

Той стъпките ми даже знае.

Ето , и баба ще излезе.

Ще подвикне: 

- Чедо , що не влезеш ?

И кокошка ще закряка,

Петльо ще запее....

Селото пак ще оживее !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво изразена носталгия по невъзвратимото минало.
    И аз постоянно живея със спомените за къщата, в която отраснах при своите баба и дядо.
    Миналото е икона, пред която не трябва да спираме да се молим.
    Поздравление, Живко!
  • Миражите са толкова примамливи,че визуализират мечтите ни.
    Стихотворението носи белезите на живота и любовта към спомените от детството ни.
    Прекрасен пейзаж на чувствата!
    Поздравления, Живко!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...