Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот
ме връщат .
Ще погаля входната врата,
и до нея старата асма.
После Шаро ще залае.
Той стъпките ми даже знае.
Ето , и баба ще излезе.
Ще подвикне:
- Чедо , що не влезеш ?
И кокошка ще закряка,
Петльо ще запее....
Селото пак ще оживее !
© Живко Делчев Todos los derechos reservados
И аз постоянно живея със спомените за къщата, в която отраснах при своите баба и дядо.
Миналото е икона, пред която не трябва да спираме да се молим.
Поздравление, Живко!