ЖивкоДелчев (Живко Делчев) ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
17 184
17 dic 2024, 13:25

Мираж

435 2 2

Ще се завърна някой ден,

навярно , стар и уморен .

Ще приседна пред дядовата 

къща,

дето спомените цял живот 

ме връщат .

Ще погаля входната врата,

и до нея старата асма.

После Шаро ще залае.

Той стъпките ми даже знае.

Ето , и баба ще излезе.

Ще подвикне: 

- Чедо , що не влезеш ?

И кокошка ще закряка,

Петльо ще запее....

Селото пак ще оживее !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Красиво изразена носталгия по невъзвратимото минало.
    И аз постоянно живея със спомените за къщата, в която отраснах при своите баба и дядо.
    Миналото е икона, пред която не трябва да спираме да се молим.
    Поздравление, Живко!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Миражите са толкова примамливи,че визуализират мечтите ни.
    Стихотворението носи белезите на живота и любовта към спомените от детството ни.
    Прекрасен пейзаж на чувствата!
    Поздравления, Живко!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0