Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот
ме връщат .
Ще погаля входната врата,
и до нея старата асма.
После Шаро ще залае.
Той стъпките ми даже знае.
Ето , и баба ще излезе.
Ще подвикне:
- Чедо , що не влезеш ?
И кокошка ще закряка,
Петльо ще запее....
Селото пак ще оживее !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
