Мирис на есен
Отива си лятото. Отива!
Изстиват на светилото лъчите.
Със морски тен надеждата застива
на плажовата ивица в очите.
Септември ни докосва по лицата
с целувките от Август нажежени.
Пулсират бавноритъмни сърцата
и свиват изтънелите ни вени.
Припламват Октомврийските огньове
и носят миризмата на Ноември.
Преживят остарелите волове
и чакат коледарския Декември.
И пука се на кестена кората -
подготвя се за кестенова скара.
Във жълто боядисана, зората
стоварва есента на Сточна гара.
Обрулени листенца по земята
рисуват неочаквани дипляни.
Настръхналият вятър ги подмята
към дните, безвъзвратно разпиляни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
