16 дек. 2014 г., 07:36

Мирише на теб

784 0 1

Утрото студено на теб ухае,

стаята е безжизнено празна,

самотно – едно сърце витае –

в тишината тъгата е заразна.

На спомени денят има вкус

и всеки така бавно минава,

и любов в чай от хибискус

без полза енергия ми дава.

Не те забравя сънят нощем,

на сърцето ти остави жлеб,

мирише споменът все още

и миналото мирише на теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение си написал, макар че преобладава тъжното чувство в любовта.То заема важно място в творбата ти и говори за нейната непреходна сила.Поздравявам те за творбата и ти желая по-ведро настроение и весели Коледни и Новогодишни празници!Никой не знае какво ще му донесе утрешният ден.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...