Мирише на теб
Утрото студено на теб ухае,
стаята е безжизнено празна,
самотно – едно сърце витае –
в тишината тъгата е заразна.
На спомени денят има вкус
и всеки така бавно минава,
и любов в чай от хибискус
без полза енергия ми дава.
Не те забравя сънят нощем,
на сърцето ти остави жлеб,
мирише споменът все още
и миналото мирише на теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
