20 мая 2012 г., 10:03

Миризма на босилек се носеше из въздуха

3K 2 34

Миризма на босилек се носеше из въздуха

 

 

Погледът му се спря на малката гънка между гърдите ú.

Червеният лак по ноктите ú го подлудяваше.

Мислено той докосваше с върха на пръстите си бедрата ú.

Почти падналата презрамка на рамото ú го съсипваше.

 

 

Беше горещо. Разстоянието между тях стенеше.

Пламъчетата по извивките ú и слабините му ги изгаряха.

Нощта, която беше пред тях, нещо им обещаваше...

Миризма на босилек се носеше из въздуха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, миличък!
    Отново успя да ме зарадваш още с първите слънчеви лъчи...
  • Благодаря ти, Виктор!
    Трогната съм ...
  • босилек и еротика...страхотно!!!
  • Пак този босилек ...
    Мила Силвия, горещо ти благодаря за подкрепата!
  • Светле,чудесно е произведението ти,има и ритъм и дълбоко внушение.На който не му харесва,негово си е мнението.Интересни и нестандартни изрази.И съм съгласна с Анахид ,не давай обяснения,пиши както го чувстваш,а не както ти казват,това си ТИ!!!Писането е едно от малкото места в света, където можем да бъдем единствено себе си.Дерзай!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...