20.05.2012 г., 10:03 ч.

Миризма на босилек се носеше из въздуха 

  Поезия » Еротична
2743 2 34

Миризма на босилек се носеше из въздуха

 

 

Погледът му се спря на малката гънка между гърдите ú.

Червеният лак по ноктите ú го подлудяваше.

Мислено той докосваше с върха на пръстите си бедрата ú.

Почти падналата презрамка на рамото ú го съсипваше.

 

 

Беше горещо. Разстоянието между тях стенеше.

Пламъчетата по извивките ú и слабините му ги изгаряха.

Нощта, която беше пред тях, нещо им обещаваше...

Миризма на босилек се носеше из въздуха...

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, миличък!
    Отново успя да ме зарадваш още с първите слънчеви лъчи...
  • Благодаря ти, Виктор!
    Трогната съм ...
  • босилек и еротика...страхотно!!!
  • Пак този босилек ...
    Мила Силвия, горещо ти благодаря за подкрепата!
  • Светле,чудесно е произведението ти,има и ритъм и дълбоко внушение.На който не му харесва,негово си е мнението.Интересни и нестандартни изрази.И съм съгласна с Анахид ,не давай обяснения,пиши както го чувстваш,а не както ти казват,това си ТИ!!!Писането е едно от малкото места в света, където можем да бъдем единствено себе си.Дерзай!!!
  • "Айде да си траймо"
  • Елица, как мога поне едно "Благодаря!" да не ти кажа!?!
    Добре, млъквам!
  • Намерих едно стихотворение, Светла, от което можеш да се учиш на поезия:

    Рапсодия в черно
    (Спечелил първо място в конкурса "Славейкова награда" – 2005 година)

    Когато стана на 90 моят дядо
    облече черния си костюм
    сложи черната шапка която всяка неделя
    го водеше до вратата на черквата
    взе бастуна с черната дръжка който го пазеше
    от кучетата и от гравитацията
    и отиде в града да си направи
    поредната снимка
    за некролог.
    Петър Чухов

    Не се чувства задължена да ми благодариш.
    Само се учи и си мълчи...
    Успех!
  • Благодаря ти, Елица!
  • Искрено ти пожелавам успех, Светла!
    Хубави и вдъхновени да са дните ти! :
  • Мила Елица, изключително много ти благодаря, че все пак и въпреки всички критики успя да видиш нещо хубаво в този мой стих. Защото започнах да усещам, как музата ми пак си беше затръгвала, колко глупаво - тъкмо беше дошла ... А тя тръгне ли си, с години не ме навестява, последния път цели три години мълча. Но заради хора, като теб си обещавам, че ще вдигна отново глава и ще я спра - със зъби и нокти, ако трябва и каквото и да ми струва това. Още веднъж - благодаря ти, мила приятелко, от сърце!!!
  • меренето на шпаги и знания за подправки - на друго място. моля. засега.
  • Нека по-вещите от мен да посочат особеностите на свободния стих и да кажат с какво тази творба не отговаря на съответните изисквания..

    Изказът е наситен с детайли, които внушават емоции и желания.
    И свежи, съдържателни метафори:
    "Разстоянието между тях стенеше".

    Поздравявам те, Светла – за творбата и за достойната защита.

  • Благодаря за подкрепата, Мариола!
  • Допадна ми - смело напред!!
  • Анахид, ! Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти, Анахид! Както винаги ме разкри от първия път. Точно това и исках да внуша с този прословут босилек - мъчителна страст, която не търпи отлагане. А той - неблагодарника му с неблагодарник стана причина да бъда прикована до стената от разни знайни и незнайни светила тук да давам обяснения.
    А към прозата определено съм се засилила и въпрос на време е, кога точно ще скоча. С главата надолу, най - вероятно.
  • Още веднъж позволете да не се съглася, че босилекът ухае на смърт!
    Тази пролет за пръв път през живота ми ме навестиха лазарки у дома. Дезертирахме от големия град и се установихме в едно малко селце, където още пазят народните обичаи. Петнадесетина момиченца на възраст от пет до десет години облечени в народни носии ходеха от къща в къща и пееха песни. Една от тях беше тази, в която босилекът в никакъв случай не може да се каже, че мирише на смърт:

    Що ми е мило и драго,
    че се е пролет пукнала!
    Всичко е излязло на трева
    и стока, море и мака:
    сиви говеда в гората,
    врани коньове в полето,
    на хилядници овчици
    и на стотини козици.
    Всичка е стока весела,
    всичко е живо станало,
    всичко е живо и здраво,
    всичко на паша тръгнало!
    Орач ми оре в полето
    полските равни рудини,
    полските цели целини,
    два му волове ангели,
    ралото му стратурково,
    жеглите му босилкови.
    Босилек много мирише,
    та всичко живо събуди,
    всичките живи животни,
    всички при него дойдоха,
    всички се Богу молеха:
    - Я дай ни, Боже, я дай ни
    тая година най-добра,
    на всички здраве и живот,
    орачу добър берекет!
  • Чакайте сега, уважаеми! Като не ви харесва "поезията" тук, защо обиждате и кулинарията?!
    Босилекът си е една чудесна подправка! В Италия никоя уважаваща себе си домакиня няма да направи паста без босилек. А пък белени розови домати с босилек и моцарела е любимото ми лятно мезе за водка.
    Ех, как се размечтах за лято покрай вас...
  • Босилек, защото срещата между двамата се случва в сезона на босилека. Може пък мястото да е някое китно италианско селце и миризмата на босилек да идва от градинките около къщите. Миризмата на босилек, която се носи из въздуха един вид е желанието на тези двамата, което толкова много е назряло и натежало и не търпи отлагане, почти, колкото тежка и натрапчива е миризмата на босилека. Това е. Какво готварство, каква ароматотерапия ...!?!
    А колкото до въздействието, не съм и очаквала да въздейства на жени. Освен, ако не са на другия бряг.
  • Виктор, !
  • Славяна, с огромно огорчение разбирам, че си изключително коварна. В друго мое произведение мислех, че си харесала стиха, който си цитирала тук, а сега се подиграваш на начина, по който е написан. Ще се пазя от теб!
    Странно! Мислех, че мъжете харесват жени с хубава фигура и с червен лак на ноктите ... Ще опитам да напиша нещо еротично, концентрирайки се върху нещо друго. С чиста изследователска цел. Но не мисля да си преправям поезията, за да се харесам на някого. Такава е излязла от сърцето ми, такава я пиша. Ако нанеса поправки, вече няма да бъде автентична.
  • ...странно, но не ми звучи много еротично...по скоро сякаш съм на масажна маса...може би защото не го възприемам като поезия...знам ли
  • О, което означава, че знаеш, как въздейства песен на Азис! А аз не съм имала удоволствието. Сега не знам - да се радвам ли или не. Хубаво е да слушаш по - малко чалга. Изглежда силно обърква отношението ти към поезията. Има много велики поети, което пишат само на такава тематика. Почети! Надявам се после да си по - малко шокирана.
  • Славяна, идеята на поезията не е ли, как си го казал и дали си въздействал, без значение, на каква тематика си се спрял!?! Дали ще са "гънки" или "нокти", дали ще са "бала с цимент" или "тухли четворки" - няма значение, каквото те е вдъхновило, за това пишеш.
    Ти непрекъснато коментираш това, за което пиша, а не това, как съм го написала. Невероятен критик си, повярвах ти! И защо да е лошо да се пише на сексуална тематика!?! Много си чувствителна на думи и изрази, загатващи секс, защо ли!?!
  • ...ми некой да ти върже прощапулник...ти ако до сега не си разбрала какво е поезия и какво не е... май няма и да разбереш...то тия неща не се учат...иначе да са направили институт...
  • Но аз сега прохождам! Не ми се карайте много.
  • Светле, за рев си е...
    Я ми кажи по какви критерий този текст е в раздел поезия?
    На битак го обърнахте сайта...
  • Благодаря ти, Михаил - Огнян! Тъкмо триех сълзи от коментара преди теб.
  • Много е хубаво!
    Подравления, Светла!
  • ???
  • Благодаря ти, Дора! Чест е за мен, че прочете и че изказа мнение.
  • Подкатегория "Епиграми, Миниатюри, Афоризми" в категория "Проза" не е за пренебрегване. Горният текст там би се чувствал съвсем на място.
Предложения
: ??:??