Миризма на босилек се носеше из въздуха
Погледът му се спря на малката гънка между гърдите ú.
Червеният лак по ноктите ú го подлудяваше.
Мислено той докосваше с върха на пръстите си бедрата ú.
Почти падналата презрамка на рамото ú го съсипваше.
Беше горещо. Разстоянието между тях стенеше.
Пламъчетата по извивките ú и слабините му ги изгаряха.
Нощта, която беше пред тях, нещо им обещаваше...
Миризма на босилек се носеше из въздуха...
© Светла Асенова Всички права запазени
Отново успя да ме зарадваш още с първите слънчеви лъчи...