Книжка Миши си четеше,
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже,
Че тумбачето му стърже.
Но хладилникът – изпразнен,
Миши стана той раздразнен.
Нещо сладко му се хапва,
ох, езика си прехапва.
Рече торта да яде,
Даже не парче, а две!
Все пак Мишито расте!
Тортичка си той поръча,
На сервитьорката заръча:
Искам пастичка с фрапе,
нищо, че съм аз мишле!
© Янко Трендафилов Все права защищены