Книжка Миши си четеше,
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже,
Че тумбачето му стърже.
Но хладилникът – изпразнен,
Миши стана той раздразнен.
Нещо сладко му се хапва,
ох, езика си прехапва.
Рече торта да яде,
Даже не парче, а две!
Все пак Мишито расте!
Тортичка си той поръча,
На сервитьорката заръча:
Искам пастичка с фрапе,
нищо, че съм аз мишле!
© Янко Трендафилов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
