Книжка Миши си четеше,
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже,
Че тумбачето му стърже.
Но хладилникът – изпразнен,
Миши стана той раздразнен.
Нещо сладко му се хапва,
ох, езика си прехапва.
Рече торта да яде,
Даже не парче, а две!
Все пак Мишито расте!
Тортичка си той поръча,
На сервитьорката заръча:
Искам пастичка с фрапе,
нищо, че съм аз мишле!
© Янко Трендафилов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
