10 июн. 2025 г., 13:26

Мисия

263 0 0

Хей! Здравейте! Как сте днес?

Всичко с вас наред ли е?

Аз ли? Пак съм на адрес,

нищя участи оплетени.

 

Много са, нали? И даже

още повече ще стават.

Ярки, светли и най-важно:

Търсят, без да се предават-

 

всеки свойта ниша тайна

в свят жесток, студен- коварен,

дирят силата омайна

из Безкрая пъстро-шарен.

 

Аз отсреща наблюдавам,

изучавам без намеса.

И каквото ще да става,

няма да е никак лесно.

 

Нищо даром се не дава

в тоз живот, започнал с болка,

но пък всеки има право,

да плати със толкоз, колкото

 

от душата си откъсне,

от сърцето си- отреже.

Нека всеки с воля кръста

да си носи, че е тежък.

 

В черна рокля със дантели

и с воал от бури диви,

аз поемам към Предела,

Пътят толкова красив е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...