За сетен път от свойта всеотдайност
разпадам се на мънички искри
реещи се в някаква безкрайност
от самота на тъжните души.
Оголени от толкова доверие,
от чувства безрезервни и копнеж
орисани със мисия, поверие,
със щастието чуждо да разтеш.
Духовно извисен да си наречен,
божествен ореол, блажен
на този свят със мисия обречен,
отдавайки да бъдеш ощетен.