goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
2 дек. 2015 г., 12:42  

Мисли 

  Поэзия
317 0 6

Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...

 

Те се носят по полъха тих
и разрошват косите ми вечер
във усмивка, в тъга или в стих,
а са толкова страшно далече!

 

И във мрачните дни шепнешком
те разнасят вълшебство от звуци
щом потърсят случаен подслон
из звънливи дъждовни улуци.

 

И в среднощно - смълчания свят
по най-белите лунни пътеки
те танцуват, не могат да спят,
приземяват се в сънища леки.

 

А когато отсрещният бряг
приближи, а звездите се чуват,
върху твоите устни ще спрат.
Моите мисли целуват, целуват...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??