Мисли
Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих
и разрошват косите ми вечер
във усмивка, в тъга или в стих,
а са толкова страшно далече!
И във мрачните дни шепнешком
те разнасят вълшебство от звуци
щом потърсят случаен подслон
из звънливи дъждовни улуци.
И в среднощно - смълчания свят
по най-белите лунни пътеки
те танцуват, не могат да спят,
приземяват се в сънища леки.
А когато отсрещният бряг
приближи, а звездите се чуват,
върху твоите устни ще спрат.
Моите мисли целуват, целуват...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
