16 нояб. 2013 г., 18:33

Мисли

1.3K 0 5

Отвътре ме тормозят мисли

Защо и как юзди ни туриха

А после с остена на гнева си

В пропаст като трупове ни бутнаха

 

С лукави думи ни втълпяват ''истини''

А ний сме стадо от глупци

Приехме ги с тържествено УРА!

Забравили завета на нашите деди

 

Разяреното море се мята от безумие

Черни демони връхлитат на талази

Глупост бе че отворихме вратите

Душите почти са мъртви Телата ни в прокази

 

Не ни е нужен гъвкав ум

Трябва ни смирение

Захвърлената вяра пак да облечем

И Бог ще ни запази от поражение

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъртвец Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...