Nov 16, 2013, 6:33 PM

Мисли

  Poetry » Civic
1.3K 0 5

Отвътре ме тормозят мисли

Защо и как юзди ни туриха

А после с остена на гнева си

В пропаст като трупове ни бутнаха

 

С лукави думи ни втълпяват ''истини''

А ний сме стадо от глупци

Приехме ги с тържествено УРА!

Забравили завета на нашите деди

 

Разяреното море се мята от безумие

Черни демони връхлитат на талази

Глупост бе че отворихме вратите

Душите почти са мъртви Телата ни в прокази

 

Не ни е нужен гъвкав ум

Трябва ни смирение

Захвърлената вяра пак да облечем

И Бог ще ни запази от поражение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъртвец All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...