11 февр. 2018 г., 11:12

Мисли

732 0 0

Хвърли се в небитието.

Това което не го притежаваш,

от теб няма как да бъде взето.

 

Ако се опитваш на плещите си

света да задържиш,

дълго няма до го издържиш.

Протъркани са дланите,

кървиш,

но продължаваш 

да държиш,

не пускаш,

уж всичко е под контролът твой,

но мигът изпуснат наддава вой.

 

Животът си минава,

докато се опитваш да го хванеш.

Кой или какъв ще станеш?

Кое е по-важно?

Кое е по-страшно?

Да споделиш

или сам през мрака да вървиш.

 

Обичай, пей,

на ден повечко се смей.

Недей да мислиш 

кой, какво говори,

просто със момента се слей

и никой не би могъл да те пребори.

И знай,

въпрос зададеш ли 

все някой ще ти отговори.

 

Всички във прах се превръщаме.

Защо от живота глава извръщаме?

По пътя тръгваме,

а когато стане кално 

се връщаме.

Изпълнени със страхове,

да не изгубим себе си,

да не си препишем грехове.

 

Отпусни се по течението,

това е избавлението.

Има ли смисъл стихотворението?

Не знам.

Но това което ми е в сърцето –

ще ти го предам.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rambo Silek Все права защищены

малко, от тетрадката.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...