Хвърли се в небитието.

Това което не го притежаваш,

от теб няма как да бъде взето.

Ако се опитваш на плещите си

света да задържиш,

дълго няма до го издържиш.

Протъркани са дланите,

кървиш,

но продължаваш 

да държиш,

не пускаш,

уж всичко е под контролът твой,

но мигът изпуснат наддава вой.

Животът си минава,

докато се опитваш да го хванеш.

Кой или какъв ще станеш?

Кое е по-важно?

Кое е по-страшно?

Да споделиш

или сам през мрака да вървиш.

Обичай, пей,

на ден повечко се смей.

Недей да мислиш 

кой, какво говори,

просто със момента се слей

и никой не би могъл да те пребори.

И знай,

въпрос зададеш ли 

все някой ще ти отговори.

Всички във прах се превръщаме.

Защо от живота глава извръщаме?

По пътя тръгваме,

а когато стане кално 

се връщаме.

Изпълнени със страхове,

да не изгубим себе си,

да не си препишем грехове.

Отпусни се по течението,

това е избавлението.

Има ли смисъл стихотворението?

Не знам.

Но това което ми е в сърцето –

ще ти го предам.