Мисли

17 апр. 2018 г., 18:16

Поэзия » Свободный стих

709 0 2

Ръце студени, протягат се
да ме обгърнат в прегръдка сладка.
Тези сини като лед очи
карат мозъкът ми да бучи.
Сега сме ти и аз, аз и ти
единствени самотници.
Защо, сърце такова си?
Искаш винаги, това което нямаш
и мразиш това което имаш.
Ах, как искам да избягам,
да се обгърна с топлина,
да чуя нечий нежни думи.
Ах, думи сладки, така желани.

Мисли

Свързани произведения

Комментарии

Предложения