Мисли
Ръце студени, протягат се
да ме обгърнат в прегръдка сладка.
Тези сини като лед очи
карат мозъкът ми да бучи.
Сега сме ти и аз, аз и ти
единствени самотници.
Защо, сърце такова си?
Искаш винаги, това което нямаш
и мразиш това което имаш.
Ах, как искам да избягам,
да се обгърна с топлина,
да чуя нечий нежни думи.
Ах, думи сладки, така желани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Всички права запазени
